Спортна херния


Спортната херния е известна под различни имена – херния на спортиста, пубалгия при атлети, херния на Гилмор (на името на Джери Гилмор – британският хирург, описал за първи път това състояние през 1980 г. и разработил техника за хирургичното му лечение).

 

Спортна срещу „традиционна“ херния

Херниите преставляват излизане на тъкан, орган или част от орган през вроден или придобит дефект, най-често на предната коремна стена.
Обичайно на такива места мускулите, покриващи коремната стена, не са защитени от фасции или апоневрози (образувания от съединителна тъкан, които се характеризират с висока устойчивост).
Това причинява слабост на коремната стена там и може да се появи отвор. През този отвор излизат тъканите или органите и се формира подутина на кожата. Това е „традиционната“ херния.
За разлика от нея, при спортната херния не се образува такъв отвор в коремната стена, а отделни влакна на косите коремни мускули се разкъсват или се преразтягат, ставайки относително по-тънки спрямо околните.
Това обяснява и болката в слабините и долната част на корема. Тъй като има само разкъсване или преразтягане на мускулни влакна, няма видима подутина под кожата на корема, което от своя страна значително затруднява и поставянето на диагноза.

 

Как възниква спортната херния?

Спортната херния възниква при отслабване на мускули или сухожилия от предна коремна стена. При пренатоварване те се разкъсват и водят до болка в слабините.
Това пренатоварване се получава поради нарушаване на баланса между мускулите аддуктори (при контракция се сгъва торсът, а кракът се завърта навътре) и косите мускули на корема. Тези две мускулни групи се захващат за пубисната кост и при едновременната им контракция настъпва теглене.
Обикновено при спортисти тренировките водят до значително повишаване на мускулната сила на аддукторните мускули. Така тези мускули осъществяват значително по-голямо теглене и по-слабите коси мускули се разкъсват, причинявайки спортна херния.

Симптоми на спортната херния

Хронична болка, която се развива постепенно;
Болка, локализирана в слабините или по ингвиналния канал;
Болка, която се разпространява по аддукторните мускули (вътрешната част на бедрото отпред и отзад) и към тестисите;
Максимум на болката – вечерта след тежка тренировка или на сутринта след това;
Болка, която се увеличава при резки движения;
Болка, усилваща се при кашляне, кихане и/или напън;
Болка при сядане и притискане на краката един към друг.

Диагностика на спортната херния

Ако се съмнявате, че може би имате спортна херния, първата стъпка е да се свържете с лекар и да бъдете прегледан.
Херниалната болка е основният симптом и тя може да се приеме за болка от други хронични състояния, съпътстващи активния спорт. Поради тази причина херниите могат често да бъдат пропуснати.
Необходимо е да се направи рентгенова снимка, за да се изключат заболявания на костите (стрес фрактури или пубичен остеит).
По-нататъшни образни изследвания със скенер и ядрено-магнитен резонанс са с ограничена информативност, въпреки че магнитно-резонансното изследване би могло да помогне значително за диагнозата, изключвайки наранявания на меките тъкани в тази област.
Диагнозата се основава най-често на обстоен преглед и образни изследвания при нужда.

 

Лечение на херния

Силните болки мога да направят невъзможно както натоварването при спорт, така и нормалното ежедневие. Това изисква насочено лечение, което включва три основни етапа – физиотерапия, операция и рехабилитация.

Физикална терапия

Първоначално трябва да се осигури период на покой, следван от 4-6 седмици физикална терапия. Мнозинството атлети се повлияват отлично и не се нуждаят от допълнително хирургично лечение.
Физикалната терапия се концентрира върху разтягане на долните коремни мускули и мускулите на крака, в комбинация с увеличаване мускулната сила на мускулите на торса. Това цели възстановяване на баланса в силата на тези мускулни групи, който най-често е нарушен при спортната херния.

Хирургично лечение

Преди да се премине към хирургично лечение, трябва да е сигурна диагнозата спортна херния и нехирургичното лечение да се е оказало неефективно.
Целта на хирургичното лечение е повишаване здравината на коремната стена, за което са възможни както конвенционални техники (отворена операция с разрез), така и лапароскопски мини-инвазивни методики.
Обичайно над 90% от атлетите могат да се завърнат към активен спорт до 8-10 седмици след хирургичната интервенция.

Постоперативна рехабилитация

Нейните принципи са подобни на физикалнта терапия, предшестваща операцията.
Прието правило е, че ако спортистът може от изправено положение да се наведе без да свива колене, да докосне пръстите на краката си и да се изправи отново без болка, то той може да се върне към обичайните си тренировки.
В статията са използвани източници: BB Team